Европейската комисия започна "стратегически" разговори с фермерски организации, селскостопански фирми, неправителствени организации и експерти относно начините за „смекчаване на гнева на фермите“ във всички европейски страни.

На дневен ред ще се поставят ключови въпроси, включително зелената сделка, доходите от земеделие, устойчивите земеделски практики, технологичните иновации и конкурентоспособността и други, проблемни за секторните теми.

Хронологично проследихме част от проблемите, които предизвикаха недоволство в различни части на 27-членния блок преди тазгодишните избори за Европейски парламент.

Недоволството сред селскостопанския сектор в Нидерландия започна през юни 2022 г., когато правителството разкри планове за намаляване на азотните емисии чрез намаляване на стадата от 4 милиона крави в страната близо до една трета и евентуално затваряне на някои ферми.

Последваха месеци на демонстрации и вълна от подкрепа за младата фермерска партия BBB, която направи значителен пробив на изборите за Сенат през март 2023 г. И днес продължава да привлича подкрепа от фермерската общност, която смята, че градските елити в Хага, Амстердам и Брюксел не разбират нейните проблеми.

След началото на войната в Украйна, недоволството в източната част на ЕС (Полша, Румъния, Словакия, Унгария и България) също се скалира, като стопаните се оплакаха от нелоялна конкуренция при зърнените култури с намалените цени от Украйна, която не е част от блока.

В западна Европа ситуацията също е изкарана в сектора по улиците. В Германия фермерите протестират срещу плана на правителството да отмени данъчните облекчения за гориво за селскостопански машини и други субсидии.

На 8 януари те започнаха едноседмични национални митинги, блокирайки няколко градски центъра и главни пътни артерии с орди от шумни трактори, и обещаха да продължат с исканията си.

Коалиционното правителство на канцлера Олаф Шолц се съгласи да разсрочи съкращенията от сега до януари 2026 г. и да насърчаваме бюрокрацията.

Фермерите във Франция също са раздразнени относно увеличаването на производствените разходи и екологичните разпоредби. През есента те обърнаха указателните таблици с главата надолу, за да покажат на света, че в сектора нищо не е наред.

От днес те блокират магистрали в югозападната част и се събират на кръговите кръстовища. Мощният земеделски синдикат FNSEA планира и други форми на протест, след като срещата с новоизбрания министър-председателят Габриел Атал в понеделник не успя да доведе до пробив.

Преди два дни Гърция също стана арена на фермерското недоволство. В основата на исканията на стопаните са компенсирани на пропуснатите приходи поради намаляване на производството, поради големи щети, нанесени от метеорологичните явления и болести, но също така и намаляване на производствените разходи, защита от природни бедствия с реализиране на всички необходими инфраструктурни проекти, както и промяна на регламента ELGA за застраховане и компенсиране на 100% на продукцията и капитала от всички природни рискове и болести на всички етапи на производството.

Великобритания може и да се отдели от ЕС, но с това проблемите пред страната не завършват. Миналата седмица производителите на плодове и зеленчуци сложиха 49 плашила пред парламента, за да представляват 49% от фермерите, които казват, че са на ръба да напуснат индустрията поради „несправедливо“ отношение от мощните вериги супермаркети в страната.

Супермаркетите „поставят британското земеделие на колене“, каза Гай Сингх-Уотсън, основател на фирмата за доставка на кутии за плодове и зеленчуци Riverford Organic, пред AFP, добавяйки, че правителствените политики не успяват да подкрепят адекватно и рядко се прилагат.

Според множеството фермерските вълнения едва сега започват и могат да се разпространят в други части на ЕС. „Говори се за протести в Италия и Испания“, каза Кристиане Ламбърт, ръководител на лидерския съюз на фермерите в Европа, Комитета на професионалните селскостопански организации (COPA).