В поредица от статии разглеждаме факторите, които определят пазара на пшеницата. Днес ще се спрем на още два от тях – очаквания и щатски долар.
По отношение на очакванията, ако производителите на пшеница се надяват на висока цена, те ще засеят повече пшеница в сравнение с други култури за следващия сезон. Когато фермерите след това излязат на пазара с реколтата, предлагането ще бъде високо, което ще доведе до спад в цената на пшеницата.
И така, колелото се върти. Ако след това стопаните очакват ниските цени да се задържат, те ще намалят площите със пшеница за следващата година, което ще доведе до връщане към високите цени на пшеницата отново.
Щатски долар
Подобно на повечето международни търгувани стоки, пшеницата се оценява в щатски долари. Най-общо, намалението в стойността на щатския долар в посока валутата на купувача означава, че купувачът ще трябва да похарчи по-малко от собствената си валута, за да закупи дадено количество от стоката. Това като стоката става по-евтино, търсенето на стоката нараства, което води до увеличаване на цената и обратно.
По-слабият долар също може да действа като стимул за производителите да увеличат производството. Например, обезценяването на щатския долар по посока на еврото може да увеличи маржовете на печалбата за производител на пшеница в ЕС.
Следователно, перспективата за по-нисък марж на печалбата като стимул за намаляване на предлагането на пшеница.
В последните месеци ставаме свидетели на това явление, макар и с обратен знак. Парите в съотношението евро/долар води до целенасочено предпочитане на един произход пред друг.
Leave a comment