В края на месеца, на международен форум в Румъния, местният анализатор Чезар Георге направи интересен анализ на случващото се по зърнените пазари.

Според него в момента има голям проблем с паричния поток на компаниите и голямото количество стоки на склад, а Русия е основен източник на конкуренция и може да повлияе негативно на европейското селскостопанство в международните търговци.

„Руската федерация е ол-ин, няма какво да губи. Има най-евтиното гориво, има най-евтините торове, всичко е централизирано, ако утре каже, че ще продава пшеница под 100 долара за тон, аз съм твърдо убеден, че може да го направи. При всекикъв риск!“

Този анализ, както и думите на заместник-министъра на външните работи на Русия Сергей Вершинин пред представителите на ООН, по повод коридора в Черно море, че „възобновяването на работата на тръбите е неразделна част от сделката за зърно“, ни накараха да се вгледаме по-задълбочено в официалните данни и действията на Москва.

Статистиката показва, че производството на пшеница в Русия се е увеличило с повече от 60% през последните десетилетия, което е най-големият износител в света. Очакваме през този сезон 2022/23 да представляваме повече от 20% от световната търговия с пшеница, благодарение на конкурентни цени и отделни доставки.

Министерството на земеделието на САЩ (USDA) в своите прогнози определи руския размер на пшеницата до рекордните 45 милиона тона през сезон 2022/23, което е с 36% повече от предходната година и с 3,5 милиона тона над предишния рекорд от сезон 2017/ 18.

Дори и сумата да върви с рекордни темпове, след богатата реколта миналото лято, запасите от пшеница в Русия в края на сезон 2022/23 на 30 юни останаха най-високите от почти 30 години насам, според данните на USDA.

Износът на пшеницата през сезон 2021/22 г., който включваше първите месеци на войната, спадна до петгодишното дъно от 33 милиона тона, тъй като банките и застрахователите отказваха да работят с руските суми.

През юли и ноември '22 обаче Съединените щати и Великобритания издават лицензи, позволяващи транзакции, свързани с руски селскостопански стоки, включително предоставяне на застраховки и други услуги. САЩ също така поясниха, че селскостопанските стоки не са обект на техните санкции, увеличаващите се да работят с руско зърно.

Въпросът е защо точно сега Русия реши да втвърди тона към ООН за Черноморската сделка? Без съмнение премахването на пречките пред сума на руското зърно и торове, като повторното свързване на Руската земеделска банка (Rosselkhozbank) към глобалната платежна система SWIFT би било от голяма полза за страната.

От друга страна, ако исканията не бъдат уважени, Кремъл разчита на резервен план. Много страни в Африка, Близкия изток и Азия разчитат на Русия за доставката на зърно.

В петък руският министър по земеделието заяви пред журналисти: „Доставките за приятелските нации се увеличиха и сега възлизат на 87% от общия размер на селскостопанските продукти. Експортните потоци за Китай, Турция, Египет, Бангладеш, Алжир и Пакистан са значително увеличени“.

„Русия системно пренасочва експортните си потоци, за да даде приоритет на работата с нови и отговорни чуждестранни партньори. Днес всяка пета пръчка от пшеница изнесена в световен компютър, е открита в Русия“, предлага Патрушев.

Всички тези проявления показват, че Русия не се чувства особено притеснена по отношение на експортната си дейност, а в това време съдържа значителни количества зърно, които могат да изискват още дълго време за темпото на международните пазари.

И докато икономическите интереси на САЩ, Турция и други държави съвпадат с тези на Русия, Европа остава все по-сама в „зърнената война“. Нещо повече, темата успява да забие клин и в „европейското единство“, задължавайки едни държави да плащат цената на солидарността, за сметка на други, които я прокламират.