Селското стопанство е важна индустрия за всички страни от ЕС и всички получават средства от ЕС чрез Общата селскостопанска политика (ОСП). Тези фондове подкрепят директно земеделските производители чрез фонд за гарантиране на ниските нива на земеделието и селските райони, ниските ефекти върху климата и управлението на природните ресурси чрез земеделски фонд за развитие на селските райони.

Селското стопанство на ЕС произвежда богато разнообразие от хранителни продукти, от зърнени храни до мляко. ЕС е приел законодателството, за да гарантира, че храните, произведените и продавани в ЕС, са безопасни за потребление.

Стратегията на ЕС от фермата до вилицата, обявена през 2020 г., има за цел да промени фундаменталното земеделие и да гарантира, че храната се произвежда по-устойчиво. Евродепутатите искат да намалят употребата на пестициди, за да защитят по-добре обработващите и биоразнообразието, да сложат край на клетката в животновъдството и да увеличат земята за биологично земеделие до 2030 г.

Естествено, на фона на непрекъснатото нарастване на населението, ежедневните икономически и физически войни, лобизмът и нестихващата корупция е трудно да бъдат убедени в мотивацията, която движи тази стратегия, но към момента тя е факт, с който всички синхронизират своите действия.

Според европейската статистика селскостопанската индустрия поддържа около 9 476 600 работни места и 3 769 850 работни места в производството на храни и представлява 1,3% от брутния вътрешен продукт на ЕС през 2020 г.

Румъния е имала най-много хора, заети в селското стопанство през 2019 г., докато Германия има най-много хора, заети в производството на храни през 2018 г.

За всяко похарчено евро земеделският сектор е създал допълнителни 0,76 евро за икономиката на ЕС. Брутната добавена стойност от селското стопанство – разликата между стойността на всичко, произведено от първичния селскостопански сектор на ЕС, и цената на услугите и стоките, използвани в производствения процес – е била 178,4 милиарда евро през 2020 г.