Протестите на фермерите привлякоха широка обществена подкрепа във Франция, дори от шофьорите на камиони като Донф, чието препитание беше застрашено от блокадата на магистралите, които бяха част от протестите.

Донф живее в парижкото предградие Буси-Сен-Антоан, но идва от френския остров Реюнион в Индийския океан, където земеделието е развито и много хора купуват директно от местни фермери.

Протестите на фермерите в цяла Европа тази седмица показаха как фермерите и домакинствата са ощетени в нашите дни поради множество фактори, включително постоянна инфлация, високи лихвени проценти и нестабилни цени на енергията.

„Разбираме гнева им, защото ценим фермерите. Какво ще правим, ако ги няма? Няма какво да ядем. Такива протести са важни“, каза Донф.

Правителите, включително Франция, и Испания, се съгласиха през последните дни да налеят стотици милиони евро в земеделския сектор, за да успокоят протестиращите. ЕС предоставя отстъпки за фермерите, отчасти и за изборите за Европейски парламент през юни тази година.

На локален фермерски пазар във Франция тази седмица редица купувачи специално избраха по-скъпото френско месо и зеленчуци пред по-евтиния внос, в знак на солидарност към протестиращите.

„Наясно съм, че за някои хора не е лесно да харчат повече пари за храна, но тъй като пенсията ми позволява да го направим, реших да избера френски продукти“, каза Патрик Жобард, пенсионер.

Цените на пшеницата, царевицата и други зърнени храни – с изключване на ориза – са по-ниски, отколкото бяха преди нахлуването на Русия в Украйна, което тогава доведе до рекордно високи глобални цени на хранителните стоки през 2022 г.

Сега, „потребителите не виждат големи ползи от по-ниските цени на пшеницата и други хранителни стоки, търгувани на световните пазари, тъй като като скокът на цените, които се наблюдават в магазините за хранителни стоки, е меко казано разочароващ“, каза Джоузеф Глаубер, старши научен сътрудник в Международния изследователски институт за хранителна политика.

Според него проблемите се коренят в общата европейска политика, която не се опитва да реши проблемите в сектора, а се ръководи от лобистки и финансови интереси.