Месеци, след като споразумението с посредничеството на Турция за сума на зърно през Черно море между Украйна и Русия, международната общност все още не може да намери адекватна алтернатива.
Вариантите за сума по суша срещнаха съпротивата от близките до конфликта страни, а и в крайната сметка ЕС си даде сметка, че те не са в състояние да заместят обемите, изнесени по вода.
Украйна се опитва да изгради собствения си маршрут, по който всички пак са преминали 12 кораба, но рискувате пред него много много, за да бъде утвърден като сигурен коридор. Германия обяви, че възнамерява да достави на Украйна нови системи за противовъздушна отбрана, за да помогне на Киев да защити корабите със зърно от възможни руски атаки.
Правителствени източници съобщават, че Германия ще изпрати срещу Украйна новата отбранителна система IRIS-T, както и "повече от дузината" танка Gepard за опазване на въздушното пространство. Тези системи за противовъздушна защита, които трябва да пристигнат в Украйна до края на тази година, ще осигурят защита на корабите със зърно, които се отправят към Румъния по южното крайбрежие на Украйна.
Друг обсъждан маршрут за сума от Украйна минава частично по суша и се свързва с Балтийско море. В този случай Полша и Литва ще действат заедно, като целта е да използвате пристанищата си за сумата на украинското зърно – Варшава задава темпото, а Вилнюс го подкрепя. Основна роля в този план ще има литовското пристанище Клайпеда. Така или иначе, в този вариант ЕС представя Варшава и Вилнюс като едно общо решение.
Третото решение отново е микс между суша и вода, като целта е Адриатическо море и пристанищата в Хърватия, главно Риека в западната част на страната. Маршрутът започва в Украйна с железопътен транспорт, преминаващ през Унгария и Словакия, за да стигне до хърватското пристанище на далматинското крайбрежие, от където зърното ще се изнася по вода.
Гърция излиза с четвъртото предложение, което според световните анализатори цели от една страна да подпомогне украинския размер, но от друга – да измести Турция от ролята ì на посредника между враждуващите страни.
Атина провежда дискусии в Брюксел със своите партньори от ЕС и членове на Европейската комисия, като и със служители в Лондон, които играят важна роля при вземането на решения за отношението на Украйна, и в крайна сметка изготви предложение, което включва комбинация от двете главни пристанища в Северна Гърция - Солун и Александруполис.
Въз основа на този план зърното ще бъде транспортирано по железницата от Украйна през Румъния и България, а оттам по вода. Двете пристанища Солун и Александруполис имат капацитет да приемат необходимите кораби за тази дейност.
Има обаче проблеми, свързани с капацитета на железопътната мрежа в Северна Гърция. Ако бъде гласувано доверие в този коридор, ще е необходимо време за финализиране на инфраструктурните работи, особено по маршрута Александруполис – Орменио
Вариантите за сума по суша срещнаха съпротивата от близките до конфликта страни, а и в крайната сметка ЕС си даде сметка, че те не са в състояние да заместят обемите, изнесени по вода.
Украйна се опитва да изгради собствения си маршрут, по който всички пак са преминали 12 кораба, но рискувате пред него много много, за да бъде утвърден като сигурен коридор. Германия обяви, че възнамерява да достави на Украйна нови системи за противовъздушна отбрана, за да помогне на Киев да защити корабите със зърно от възможни руски атаки.
Правителствени източници съобщават, че Германия ще изпрати срещу Украйна новата отбранителна система IRIS-T, както и "повече от дузината" танка Gepard за опазване на въздушното пространство. Тези системи за противовъздушна защита, които трябва да пристигнат в Украйна до края на тази година, ще осигурят защита на корабите със зърно, които се отправят към Румъния по южното крайбрежие на Украйна.
Друг обсъждан маршрут за сума от Украйна минава частично по суша и се свързва с Балтийско море. В този случай Полша и Литва ще действат заедно, като целта е да използвате пристанищата си за сумата на украинското зърно – Варшава задава темпото, а Вилнюс го подкрепя. Основна роля в този план ще има литовското пристанище Клайпеда. Така или иначе, в този вариант ЕС представя Варшава и Вилнюс като едно общо решение.
Третото решение отново е микс между суша и вода, като целта е Адриатическо море и пристанищата в Хърватия, главно Риека в западната част на страната. Маршрутът започва в Украйна с железопътен транспорт, преминаващ през Унгария и Словакия, за да стигне до хърватското пристанище на далматинското крайбрежие, от където зърното ще се изнася по вода.
Гърция излиза с четвъртото предложение, което според световните анализатори цели от една страна да подпомогне украинския размер, но от друга – да измести Турция от ролята ì на посредника между враждуващите страни.
Атина провежда дискусии в Брюксел със своите партньори от ЕС и членове на Европейската комисия, като и със служители в Лондон, които играят важна роля при вземането на решения за отношението на Украйна, и в крайна сметка изготви предложение, което включва комбинация от двете главни пристанища в Северна Гърция - Солун и Александруполис.
Въз основа на този план зърното ще бъде транспортирано по железницата от Украйна през Румъния и България, а оттам по вода. Двете пристанища Солун и Александруполис имат капацитет да приемат необходимите кораби за тази дейност.
Има обаче проблеми, свързани с капацитета на железопътната мрежа в Северна Гърция. Ако бъде гласувано доверие в този коридор, ще е необходимо време за финализиране на инфраструктурните работи, особено по маршрута Александруполис – Орменио
Leave a comment