В края на миналия месец, на международен форум в Румъния, местният анализатор Чезар Георге направи интересен анализ на случващото се по зърнените пазари.

Според него, в момента  има голям проблем с паричния поток на компаниите и голямото количество стоки на склад, а Русия е основен източник на конкуренция и може да повлияе негативно на европейското селско стопанство в международни търгове.

„Руската федерация е ол-ин, няма какво да губи. Има най-евтиното гориво, има най-евтините торове, всичко е централизирано, ако утре каже, че ще продава пшеница под 100 долара за тон, аз съм твърдо убеден, че може да го направи. При всякакъв риск!“

Този анализ, както и думите на заместник-министъра на външните работи на Русия Сергей Вершинин пред представители на ООН, по повод коридора в Черно море, че „възобновяването на работата на тръбопровода е неразделна част от сделката за зърно“, ни накараха да се вгледаме по-задълбочено в официалните данни и действията на Москва.

Статистиката показва, че производството на пшеница в Русия се е увеличило с повече от 60% през последното десетилетие, което я прави най-големият износител в света. Очаква се през настоящия сезон 2022/23 то да представлява повече от 20% от световната търговия с пшеница, благодарение на конкурентните цени и изобилните доставки.

Министерството на земеделието на САЩ (USDA) в своите прогнози определи руския износ на пшеница до рекордните 45 милиона тона през сезон 2022/23, което е с 36% повече от предходната година и с 3,5 милиона тона над предишния рекорд от сезон 2017/18.

Дори и износът да върви с рекордни темпове, след богатата реколта миналото лято, запасите от пшеница в Русия в края на сезон 2022/23 на 30 юни си останат най-високите от почти 30 години насам, според данните на USDA.

Износът на пшеница през сезон 2021/22 г., който включваше първите месеци на войната, спадна до петгодишно дъно от 33 милиона тона, тъй като банките и застрахователите отказваха да работят с руските износители.

През юли и ноември ‘22 обаче Съединените щати и Великобритания издадоха лицензи, позволяващи транзакции, свързани с руски селскостопански стоки, включително предоставяне на застраховки и други услуги. САЩ също така поясниха, че селскостопанските стоки не са обект на техните санкции, увеличавайки желанието си да работят с руско зърно.

Въпросът е защо точно сега Русия реши да втвърди тона към ООН за Черноморската сделка? Без съмнение, премахването на пречките пред износа на руското зърно и торове, като повторното свързване на Руската земеделска банка (Rosselkhozbank) към глобалната платежна система SWIFT биха били от голяма полза за страната.

От друга страна, ако исканията не бъдат уважени, Кремъл разчита на резервен план. Много страни в Африка, Близкия изток и Азия разчитат на Русия за доставките на зърно.

В петък, руският министър на земеделието заяви пред журналисти: „Доставките за приятелски нации се увеличиха и сега възлизат на 87% от общия износ на селскостопански продукти. Експортните потоци за Китай, Турция, Египет, Бангладеш, Алжир и Пакистан значително се увеличиха“.

„Русия системно пренасочва експортните си потоци, за да даде приоритет на работата с нови и отговорни чуждестранни партньори. Днес, всяка пета пратка пшеница изнесена в световен мащаб, е отгледана в Русия“, отбеляза Патрушев.

Всички тези изявления показват, че Русия не се чувства особено притеснена по отношение на експортната си дейност, а в същото време разполага със значителни количества зърно, които могат още дълго време да задават темпото по международните пазари.

И докато икономическите интереси на САЩ, Турция и други държави съвпадат с тези на Русия, Европа остава все по-сама в „зърнената война“. Нещо повече, темата успя да забие клин и в „европейското единство“, задължавайки едни държави да плащат цената на солидарността, за сметка на други, които я прокламират.