В последния доклад за перспективите на селското стопанство 2023-2032, публикуван от Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (FAO) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), се твърди, че  Европейският съюз ще стане най-големият износител на пшеница в света.

Прогнозите са, това да се случи на фона на забавен растеж при пазара и намаляване на обработваемата земя в Европа. Очаква се растежът на общото търсене на зърнени култури в световен мащаб да бъде по-бавен през следващото десетилетие, поради забавящия се растеж в търсенето на фуражи, биогорива и други промишлени употреби.

В Западна Европа се очаква употребата на зърнени култури в храната на глава от населението да бъде в застой или дори да намалява поради ниския растеж на населението и предпочитанията на потребителите, които се отдалечават от подобен род стоки.

Докладът показва, че в Западна Европа се предвижда обработваемата земя да намалее, тъй като всяко увеличаване на производството на култури е строго регулирано от политики за устойчивост на околната среда.

По отношение на покупателната способност в Европа докладът подчертава, че ръстът на доходите ще намали търсенето на основни хранителни продукти на глава от населението, по-специално зърнени храни, и по този начин ще улесни пренасочването на потреблението към храни с по-висока хранителна стойност, най-вече в продукти, които са богати на микроелементи като плодове, зеленчуци, семена и ядки.

Предвижда се ЕС да стане най-големият производител на пшеница до 2032 г., изпреварвайки Китай, където производството на пшеница отговаря пропорционално на намаленото търсене поради отрицателния прираст на населението.

Петте най-големи износители на груби зърна - ЕС, Австралия, Русия, Канада и Аржентина се очаква да представляват 78% от световната търговия до 2032 г. Според доклада, тази година 41% от всички зърнени култури ще се използват за човешка консумация, 37% ще се използват за фуражи, а останалите 22% ще бъдат използвани за биогорива и други цели.