Месеци, след като споразумението с посредничеството на Турция за износ на зърно през Черно море между Украйна и Русия рухна, международната общност все още не може да намери адекватна алтернатива.
Вариантите за износ по суша срещнаха съпротивата от близките до конфликта страни, а и в крайна сметка ЕС си даде сметка, че те не са в състояние да заместят обемите, експортирани по вода.
Украйна се опита да изгради собствен маршрут, по който все пак преминаха 12 кораба, но рисковете пред него са прекалено много за да бъде утвърден като сигурен коридор. Германия обяви, че възнамерява да достави на Украйна нови системи за противовъздушна отбрана, за да помогне на Киев да защити корабите със зърно от възможни руски атаки.
Правителствени източници съобщиха, че Германия ще изпрати на Украйна нова отбранителна система IRIS-T, както и "повече от дузина" танка Gepard за опазване на въздушното пространство. Тези системи за противовъздушна отбрана, които трябва да пристигнат в Украйна до края на тази година, ще осигурят защита на корабите със зърно, които се отправят към Румъния по южното крайбрежие на Украйна.
Друг обсъждан маршрут за износа от Украйна минава частично по суша и е свързан с Балтийско море. В този случай Полша и Литва ще действат заедно, с цел да използват пристанищата си за износ на украинско зърно – Варшава задава темпото, а Вилнюс го подкрепя. Основна роля в този план ще има литовското пристанище Клайпеда. Така или иначе, в този вариант ЕС представя Варшава и Вилнюс като едно общо решение.
Третото решение отново е микс между суша и вода, като целта е Адриатическо море и пристанищата на Хърватия, главно Риека в западната част на страната. Маршрутът започва в Украйна с железопътен транспорт, преминава през Унгария и Словакия, за да стигне до хърватското пристанище на далматинското крайбрежие, от където зърното ще се изнася по вода.
Гърция излезе с четвърто предложение, което според световните анализатори цели от една страна да подпомогне украинския износ, но от друга – да измести Турция от ролята ѝ на посредник между враждуващите страни.
Атина проведе дискусии в Брюксел със своите партньори от ЕС и членове на Европейската комисия, като и със служители в Лондон, които играят важна роля при вземането на решения по отношение на Украйна, и в крайна сметка изготви предложение, което включва използването на двете главни пристанища в Северна Гърция - Солун и Александруполис.
Въз основа на този план зърното ще бъде транспортирано по железница от Украйна през Румъния и България, а оттам по вода. Двете пристанища Солун и Александруполис имат капацитет да приемат необходимите кораби за тази дейност.
Има обаче проблеми, свързани с капацитета на железопътната мрежа в Северна Гърция. Ако бъде гласувано доверие на този коридор, ще е необходимо време за финализиране на инфраструктурните работи, особено по маршрута Александруполис – Орменио
Вариантите за износ по суша срещнаха съпротивата от близките до конфликта страни, а и в крайна сметка ЕС си даде сметка, че те не са в състояние да заместят обемите, експортирани по вода.
Украйна се опита да изгради собствен маршрут, по който все пак преминаха 12 кораба, но рисковете пред него са прекалено много за да бъде утвърден като сигурен коридор. Германия обяви, че възнамерява да достави на Украйна нови системи за противовъздушна отбрана, за да помогне на Киев да защити корабите със зърно от възможни руски атаки.
Правителствени източници съобщиха, че Германия ще изпрати на Украйна нова отбранителна система IRIS-T, както и "повече от дузина" танка Gepard за опазване на въздушното пространство. Тези системи за противовъздушна отбрана, които трябва да пристигнат в Украйна до края на тази година, ще осигурят защита на корабите със зърно, които се отправят към Румъния по южното крайбрежие на Украйна.
Друг обсъждан маршрут за износа от Украйна минава частично по суша и е свързан с Балтийско море. В този случай Полша и Литва ще действат заедно, с цел да използват пристанищата си за износ на украинско зърно – Варшава задава темпото, а Вилнюс го подкрепя. Основна роля в този план ще има литовското пристанище Клайпеда. Така или иначе, в този вариант ЕС представя Варшава и Вилнюс като едно общо решение.
Третото решение отново е микс между суша и вода, като целта е Адриатическо море и пристанищата на Хърватия, главно Риека в западната част на страната. Маршрутът започва в Украйна с железопътен транспорт, преминава през Унгария и Словакия, за да стигне до хърватското пристанище на далматинското крайбрежие, от където зърното ще се изнася по вода.
Гърция излезе с четвърто предложение, което според световните анализатори цели от една страна да подпомогне украинския износ, но от друга – да измести Турция от ролята ѝ на посредник между враждуващите страни.
Атина проведе дискусии в Брюксел със своите партньори от ЕС и членове на Европейската комисия, като и със служители в Лондон, които играят важна роля при вземането на решения по отношение на Украйна, и в крайна сметка изготви предложение, което включва използването на двете главни пристанища в Северна Гърция - Солун и Александруполис.
Въз основа на този план зърното ще бъде транспортирано по железница от Украйна през Румъния и България, а оттам по вода. Двете пристанища Солун и Александруполис имат капацитет да приемат необходимите кораби за тази дейност.
Има обаче проблеми, свързани с капацитета на железопътната мрежа в Северна Гърция. Ако бъде гласувано доверие на този коридор, ще е необходимо време за финализиране на инфраструктурните работи, особено по маршрута Александруполис – Орменио
Leave a comment