Часове преди предстоящата среща в Сочи между президента на Руската федерация Владимир Путин и неговия турски колега Реджеб Тайип Ердоган, пазарите остават в очакване на развръзката около коридора в Черно море.
Истинският въпрос е дали такава изобщо ще има и до каква степен тя е от значение за преговарящите страни. За Русия, евентуалната сделка би облекчила износа от страната, а за Турция това е възможност с ясно изразен икономически ефект. Но дори без сделка и двете страни имат своя план „Б“, за което свидетелстват и последните събития.
Поредната руска атака от снощи по пристанищната инфраструктура в Исмаил отслабва все повече ролята на Украйна като фактор по международните зърнени пазари, докато Турция реализира проект, с който ще обезпечи над 35% от зърнените нужди на страната си.
В края на миналата седмица турските медии съобщиха, че новият канал Мардин-Джейланпънар от язовира Ататюрк в Шанлъурфа до Мардин в югоизточна Турция започна да доставя жизненоважна вода на близо 506 хиляди декара земеделски земи.
Със своята дължина от 221 километра, това е най-дългата изкуствена река в света, задминавайки по дължина Суецкия, и три пъти по големина Панамския канал.
„Историческо събитие е, че водата от река Ефрат ще се срещне с плодородните земи на горна Месопотамия“, заяви пред местните медии Дурсун Йълдъз, ръководител на Асоциацията за водна политика.
Според Мехмет Шериф Йотер, ръководител на Центъра за търговия със зърно в Къзълтепе, каналът ще създаде работа за приблизително 300 000 души.
„Каналът ще напоява тези земи и те ще изхранват цялата нация. С него ще се задоволяват 35% от нуждите на страната от зърно. Проектът ще вдъхне нов живот в региона“, допълни Йотер.
„Понастоящем жънем два пъти годишно. С канала, в някои райони, ще са възможни три реколти годишно. Мардинската равнина в момента отговаря за 20% от нуждите на страната от пшеница и бобови растения. След като каналът започне да функционира напълно, регионът ще осигурява поне 35% от нуждите на страната ни. Ако производството процъфтява, външната ни зависимост ще намалее", завърши той.
Всичко това навежда на мисълта, че диалогът в Сочи ще има прагматичен за двете страни характер и едва ли ще доведе до така жадуваното от Европа „трайно решение на въпроса“. И как ситуацията би могла да бъде по-различна, след като на преговорната маса срещу Русия е готова да седне единствено Турция?
Истинският въпрос е дали такава изобщо ще има и до каква степен тя е от значение за преговарящите страни. За Русия, евентуалната сделка би облекчила износа от страната, а за Турция това е възможност с ясно изразен икономически ефект. Но дори без сделка и двете страни имат своя план „Б“, за което свидетелстват и последните събития.
Поредната руска атака от снощи по пристанищната инфраструктура в Исмаил отслабва все повече ролята на Украйна като фактор по международните зърнени пазари, докато Турция реализира проект, с който ще обезпечи над 35% от зърнените нужди на страната си.
В края на миналата седмица турските медии съобщиха, че новият канал Мардин-Джейланпънар от язовира Ататюрк в Шанлъурфа до Мардин в югоизточна Турция започна да доставя жизненоважна вода на близо 506 хиляди декара земеделски земи.
Със своята дължина от 221 километра, това е най-дългата изкуствена река в света, задминавайки по дължина Суецкия, и три пъти по големина Панамския канал.
„Историческо събитие е, че водата от река Ефрат ще се срещне с плодородните земи на горна Месопотамия“, заяви пред местните медии Дурсун Йълдъз, ръководител на Асоциацията за водна политика.
Според Мехмет Шериф Йотер, ръководител на Центъра за търговия със зърно в Къзълтепе, каналът ще създаде работа за приблизително 300 000 души.
„Каналът ще напоява тези земи и те ще изхранват цялата нация. С него ще се задоволяват 35% от нуждите на страната от зърно. Проектът ще вдъхне нов живот в региона“, допълни Йотер.
„Понастоящем жънем два пъти годишно. С канала, в някои райони, ще са възможни три реколти годишно. Мардинската равнина в момента отговаря за 20% от нуждите на страната от пшеница и бобови растения. След като каналът започне да функционира напълно, регионът ще осигурява поне 35% от нуждите на страната ни. Ако производството процъфтява, външната ни зависимост ще намалее", завърши той.
Всичко това навежда на мисълта, че диалогът в Сочи ще има прагматичен за двете страни характер и едва ли ще доведе до така жадуваното от Европа „трайно решение на въпроса“. И как ситуацията би могла да бъде по-различна, след като на преговорната маса срещу Русия е готова да седне единствено Турция?
Напиши коментар