Когато говорим за търговия със зърно, някак естествено, поставяме акцент върху развитите пазари. Едва след началото на войната в Украйна, Европейската общност заговори за бедните страни, продоволствената сигурност и т.н.

Солидарността, която обаче се демонстрира до момента е само 3% - това е количеството зърно, което с посредничеството на ООН премина през Черноморския коридор и стигна до нуждаещите се държави.

За това днес обръщаме внимание на Сирия – какво е производството в страната, как се развиват местните пазари и от къде се снабдяват със зърно.

Някога самодостатъчна и изнасяща зърно, днес Сирия е една от най-бедните в хранително отношение страни по света. Зад това стоят петте бедствия, които последователно се изсипаха - 13-годишна гражданска война, суша, глобалната пандемия от COVID-19, въздействията от войната в Украйна и последното мощно земетресение унищожиха хората, икономиката и инфраструктурата на Сирия.

Към края на 2022 г. приблизително 12,1 милиона души – 55% от населението – са с хранителна несигурност, шестото най-високо ниво в света. Други 2,9 милиона души са изложени на риск да изпаднат в хранителна несигурност, което е увеличение с 52% за една година.

Брутният вътрешен продукт на нацията се е свил повече от половината между 2010 г. и 2020 г., съобщи Световната банка, което я накара да преквалифицира Сирия, като страна с ниски доходи. Обезценяването на местната валута доведе до необуздана инфлация и крайната бедност.

Селското стопанство е важна част от икономиката, което представлява 20% от БВП и осигурява заетост на една четвърт от населението. Пшеницата е най-важната хранителна култура, а производството на захарно цвекло също е значително.

Сушата през 2021 г. доведе до рекордно ниско производство на пшеница от 1,05 милиона тона и продължаващите сухи условия, съчетани с недостиг на селскостопански суровини, запазиха добивите на пшеница ниски през 2022 г. (1,95 млн. тона).

Министерството на земеделието на САЩ (USDA) изчислява, че производството на пшеница през 2023-24 г. ще достигне 2,8 милиона тона, което остава под петгодишната средна стойност от 3,1 милиона тона.

Оценките на щетите от земетресението с магнитуд 7,7 предполагат, че производството на храни ще бъде сериозно засегнато от щети по ферми, напоителни системи и селскостопански машини. Организацията по прехрана и земеделие (FAO) каза, че ще има рязко отражение върху следващата реколта на пшеница, тъй като хората са съсредоточени върху извънредната ситуация.

Преди гражданската война нацията произвеждаше 4 милиона тона пшеница годишно. Според новинарски съобщения Сирия е внесла повече от 500 000 тона пшеница през 2022 г. от анексирания от Русия Крим, 17 пъти повече, отколкото е внесла през предходната година. Пшеницата се внася главно през пристанищата в Латакия и Тартус и през пътната ос Бейрут-Дамаск.

Докато съществуват държави по света с подобна статистика, става все по-трудно да повярваме в солидарността, прокламирана от световните лидери.