Повечето страни от ЕС са против удължаването на забраната за внос на украинско зърно след средата на септември, казаха четирима дипломати от ЕС пред Politico, отхвърляйки призивите на петте източни страни-членки да запазят ограниченията. Възможно е, зад тяхното негативно мнение по въпроса да стоят и думите на Зеленски.

„Ако се налага да се борим в арбитраж за да се защитим, ще го направим“, коментира той пред форума Три морета, визирайки рестрикциите на износа, позволени от ЕК за петте държави от общността.

Украинските зърнени продукти - пшеница, царевица, рапица и слънчоглед бяха забранени за пазарите в Полша, Унгария, Румъния, България и Словакия съгласно споразумение, сключено с Европейската комисия по-рано тази година, за да се защитят фермерите от наплива на украинската продукция.

Ограниченията трябва да изтекат на 15 септември, но потърпевшите държави настояват за удължаването им поне до края на годината. Въпросът е, колко единни остават те в своите искания. Докато Полша настоява яростно за удължаване, други държави, като Румъния остават все по-пасивни. Явно, след завоя в политиката на новото румънско правителство, приоритетите също бяха преразгледани.

„Румъния осигурява основния маршрут за износ на украинско зърно. От началото на войната почти 25 милиона тона селскостопански продукти от Украйна са изнесени през Румъния. Това е най-важният маршрут за износ“, каза президентът Клаус Йоханис на срещата на върха на Три морета.

„Ще увеличим алтернативните маршрути, приехме украински морски транспорт през румънски териториални води, ще продължим да засилваме износа по железопътен и автомобилен транспорт и по този начин да предотвратим световен глад, защото, както е известно, Украйна е един от най-важните износители на зърно в света“, добави Йоханис.

„Бяхме изправени пред много предизвикателства, тъй като нашата логистика не беше готова за този обем на износа. Успяхме да променим нещата много бързо, успяхме да предложим на Украйна много добри условия, условия без данъци и това продължава. Очевидно атаките срещу Украйна и дунавските пристанища са огромен проблем. Това е огромен проблем, защото това е незаконен военен акт, да се атакува гражданска инфраструктура и това очевидно ще забави украинския износ по някакъв начин“, завърши държавният глава.

Естествено, цената на тази подкрепа бе поискана пред Европейската комисия с искането на нова субсидия за транспорт на зърно от Украйна. Атрактивната цена, с която Румъния се пребори на последните египетски търгове, също остави много съмнения относно истинският произход на зърното.

Припомняме, че главният орган за доставки (GASC) на Египет, субектът, отговорен за стратегическите доставки на пшеница от името на египетската държава, закупи количество от 120 000 тона пшеница от Румъния и 120 000 тона пшеница от Франция на международен търг. Стоките от Румъния ще бъдат изпратени между 25 октомври и 10 ноември.

Седмица по-рано, GASC закупи още 60 000 тона пшеница от Румъния. Румънската пшеница и тогава беше с най-ниска цена на търга.

В началото на месеца румънското министерство на земеделието обяви, че чрез търговската камара Unirea ще подкрепи румънските фермери да получат по-добра цена за зърнените култури, които продават, и за покупките на торове от Египет. Така държавната компания ще преговаря директно с египетската страна, която внася зърно чрез General Authority for Supply (GASC).

По отношение на търговията, в началото на седмицата цените на зърното с доставка до пристанище Констанца бяха: хлебна пшеница – 210 евро/тон, фуражна пшеница – 197 евро/тон, царевица – 185 евро/тон, ечемик – 175 евро/тон, слънчоглед – 386 долара/тон.