След посещение на украински представители в Загреб от края на юли беше обявено, че Украйна и Хърватия са се договорили за възможността да използват хърватските пристанища на Дунав и Адриатическо море за износ на украинско зърно.
"Украинско зърно вече е изнесено през хърватските пристанища. Благодарни сме за тази възможност. Въпреки, че това е нишов търговски път, той вече е популярен", каза тогава първият вицепремиер Юлия Свириденко.
"Готови сме да го развиваме, като разширяваме възможностите на транспортния коридор", заяви тя. "Вярваме, че този логистичен маршрут ще играе важна роля в двустранната търговия между нашите страни дори след войната."
Но Хърватия бързо разбра, че украинците не правят голяма разлика между „внос“ и „транзит“, което накара министър-председателят на страната Андрей Пленкович да заяви, че страната му няма да внася украинско зърно и не изключва забрана за такъв внос, подобно на Полша, Унгария и Словакия.
В интервю за хърватската национална телевизия HINA, той каза: "позицията и желанието на Хърватия е, че ние сме транзитна страна, а не страна, която получава огромни количества украинско зърно, което е по-евтино от нашето, което би означавало, че нашите земеделски производители са в беда".
Припомняме, че Киев започна съдебни действия срещу Полша, Унгария и Словакия в Световната търговска организация, поради отказа им да отменят забраната за украински селскостопански продукти.
Това, обаче не промени позицията на потърпевшите страни да защитят вътрешните си пазари, а Румъния също намери начин да се противопостави на украинския внос, поне за още 30 дни.
По отношение на търговията, в началото на седмицата цените на зърното с доставка до пристанище Констанца бяха: хлебна пшеница – 212 евро/тон, фуражна пшеница – 202 евро/тон, царевица – 188 евро/тон, ечемик – 176 евро/тон, слънчоглед – 409 долара/тон.
"Украинско зърно вече е изнесено през хърватските пристанища. Благодарни сме за тази възможност. Въпреки, че това е нишов търговски път, той вече е популярен", каза тогава първият вицепремиер Юлия Свириденко.
"Готови сме да го развиваме, като разширяваме възможностите на транспортния коридор", заяви тя. "Вярваме, че този логистичен маршрут ще играе важна роля в двустранната търговия между нашите страни дори след войната."
Но Хърватия бързо разбра, че украинците не правят голяма разлика между „внос“ и „транзит“, което накара министър-председателят на страната Андрей Пленкович да заяви, че страната му няма да внася украинско зърно и не изключва забрана за такъв внос, подобно на Полша, Унгария и Словакия.
В интервю за хърватската национална телевизия HINA, той каза: "позицията и желанието на Хърватия е, че ние сме транзитна страна, а не страна, която получава огромни количества украинско зърно, което е по-евтино от нашето, което би означавало, че нашите земеделски производители са в беда".
Припомняме, че Киев започна съдебни действия срещу Полша, Унгария и Словакия в Световната търговска организация, поради отказа им да отменят забраната за украински селскостопански продукти.
Това, обаче не промени позицията на потърпевшите страни да защитят вътрешните си пазари, а Румъния също намери начин да се противопостави на украинския внос, поне за още 30 дни.
По отношение на търговията, в началото на седмицата цените на зърното с доставка до пристанище Констанца бяха: хлебна пшеница – 212 евро/тон, фуражна пшеница – 202 евро/тон, царевица – 188 евро/тон, ечемик – 176 евро/тон, слънчоглед – 409 долара/тон.
Напиши коментар