Тази седмица, в няколко поредни дни ще Ви запознаем с основните фактори, които според науката определят цените по зърнените пазари.

Няма земеделец, който да отглежда пшеница и да не знае колко труд, време, пари и енергия му коства тя. На жътва става ясна равносметката – количество и качество на добива.

А крайната сметка излиза едва след като реколтата е минала през пазара. Обичайният въпрос е „ще има ли цена тази година?“. За съжаление, отговорът никога не може да бъде еднозначен. Цена винаги има, но какво определя нейния размер?

За някои определяща е думата на търговците от региона, други намират връзка с наличието на кораби по пристанищата, трети са на мнение, че държавната намеса оказва влияние, четвърти виждат корелацията с климата, пети гледат към заобикалящият ни черноморски регион, шести – към ЕС, седми към световните борси, долара, петрола и т.н.

Безспорен факт е, че всички тези фактори оказват влияние, но би било погрешно да ги разглеждаме като самостоятелни единици. Те са взаимно свързани и зависещи едни от други, а влиянието им върху пазара е синергично.

Зърнените запаси са наложени като модел във всяка държава и действат като буфер между производителите и потребителите на зърно. Обикновено, понижението на запасите се случва ако търсенето се увеличи по-бързо от предлагането, което води до по-високи цени на продукцията.

Падащите нива на запасите обаче могат да направят пазара по-уязвим от непредвидено прекъсване на предлагането или внезапно нарастване на търсенето.

Друг фактор представлява т. нар. правителствена намеса. Като се има предвид, че пшеницата е един от най-важните източници на храна, правителствата и икономиките - както развитите, така и развиващите се може да се стремят да ограничат предлагането ѝ (или да я складират) с цел да подпомогнат местните фермери, потребители или и двете страни.

Правителствата могат също да ограничат износа на някои основни хранителни продукти, най-вече когато страхът от вътрешен недостиг и/или високи цени е голям. Редица държави,  като Русия, Турция, Китай и др. често налагат ограничения за износ на пшеница, за да поддържат вътрешните цени на по-ниско ниво и да осигурят наличност.

Мнението на експертите обаче е, че такива действия влошават ситуацията на глобално ниво. Чрез намаляване на количеството пшеница достъпно за световния пазар, цените се увеличат допълнително.

Въпреки че не са пряко обвързани с пазара на пшеница, глобалните събития през последните три десетилетия промениха пазарите завинаги. Рецесията, нивата на безработица по света, шоковете в цените на енергията и съответните парични политики в цялата световна икономика, COVID кризата и още куп събития са причина за промени в цените на пшеницата.

Горещите точки в Украйна и Близкия Изток тепърва ще променят посоките на пазара.

Пример за изкривяване на пазара е наложеното в началото на 80-те години американско ембарго за износ и търговия със зърно и технологии със Съветския съюз в отговор на инвазията им в Афганистан. Мярката е рестриктивна и кара бившия Съветски съюз да се пренасочи към Турция и други дестинации. Години след това ембаргото отпада, съюза се разпада но не и новосъздадените връзки. Пазарът беше променен.

Днес, отново сме свидетели на редица ограничения, налагани от ЕС и САЩ в отговор на военните действия в Украйна, но какъв ще бъде глобалният ефект от тях и как ще се променят зърнените потоци, предстои да разберем.

Кои са другите фактори, диктуващи хода на световните борси и зърнени пазари,  следете в новините на Агринайзър в следващите дни.