Пазарът на пшеница в Зимбабве претърпява радикални промени. За да насърчи самодостатъчността при осигуряването на пшеница и да намали зависимостта от внос на страната, правителството либерализира строго регулираният си пазар. По-голямото участие както на държавата, така и на частните предприятия са част от причините през последните години значително повече местна пшеница да намери своя път на пазара.

Хлябът играе централна роля в менюто на потребителите в Зимбабве. Голяма част от преработената пшеница произхожда от САЩ, Канада и Европа. Но в миналото високият процент на инфлация и постоянните парични кризи в страната често водеха до недостиг на чуждестранна валута, който пък прекъсваше вноса и причиняваше повишаване при цените на храните.

За да се справи с проблемите с доставките и да намали зависимостта от вноса, правителството въведе редица мерки за насърчаване на местното отглеждане на пшеница.

Основният елемент на реформите е либерализацията на пазара на суровини. Дълго време отглеждането и търговията с пшеница бяха единствено в ръцете на правителството; но от няколко години частните играчи на пазара могат да участват във финансирането, производството и продажбата на основни храни като царевица, пшеница и соя.

Един важен играч на пазара е Асоциацията на производителите на хранителни култури (FCCA), консорциум, съставен от търговци на суровини, банки, мелници и други заинтересовани страни. Според FCCA, три четвърти от реколтата от пшеница в Зимбабве вече е била финансирана от частни компании през 2023 г. Прибраните количества са се увеличили значително. Докато през 2022 г. са произведени 375 131 тона пшеница, за 2023 г. има рекорд от 408 000 тона.

Освен това площите, заети с пшеница, продължават да растат. Според Министерството на земеделието те са се увеличили от 66 000 хектара през 2021 г. на 86 000 хектара през 2023 г.

За съжаление нарастващото местно производство на пшеница има и обратна страна. Голямото разнообразие от местни сортове води до променливо качество на продукта. Освен това пшеницата, отглеждана в Зимбабве, има значително по-лоши свойства за печене от твърдата червена зимна (или пролетна) пшеница от Съединените щати или Канада, например.

Но, променливите качества на брашното и по-ниските нива на протеини на регионалните сортове пшеница могат да бъдат компенсирани с подходяща обработка на брашното.