С множество фактори, тласкащи цените на суровините през 2023 г. до едни от най-ниските през последното десетилетие, пазарите сега са в период на „затихване“, смятат международни анализатори, коментиращи темата пред World Grain.

„Имахме три невероятни години на цени и нестабилност и някои спечелиха от това, но вече ни трябва глътка въздух“, каза Стивън Никълсън, изпълнителен вицепрезидент и глобален секторен стратег за зърнени и маслодайни в Rabobank.

„Това е начинът, по който работят пазарите. Просто не мисля, че са ни останали много алтернативи, ако трябва да бъда честен. Ето защо наричам сегашната ситуация - депресия.“

Докато 2023 г. беше белязана от значителни спадове в цените на суровините, през 2024 г. същата тенденция няма да продължи, каза Танер Емке, икономист по зърнени и маслодайни семена за CoBank.

„Ще има натиск върху цените на суровините, но няма да видим подобен спад“, каза той. „Имате някои основни показатели, които ще поставят по-силен довод за цените на суровините през следващата година.“

Спадът през 2023 г. беше един от най-големите спадове от 2013-14 г., след сушата през 2012 г., но причините за спада този път са различни, казва Никълсън. Най-вече Русия, която имаше почти рекордна реколта от пшеница тази година, след рекордната реколта от миналата година.

„И те просто продължават да продават на световния пазар“, каза Никълсън. „Двамата големи купувачи, Китай и Индия, са повече от готови да изкупят тази продукция, и то евтино. Това донякъде поставя летвата на пазара при пшеницата.“

„По отношение на пазарите на царевица и соя, рекордната реколта в Бразилия и приличната реколта в Съединените щати възстановиха глобалните запаси, което успокои всички опасения на пазара“, коментира той.

Има проблеми с логистиката по целия свят, от ниски нива на водата на река Мисисипи и в Панамския канал до политически вълнения в регионите на Черно и Червено море.

„Това се превръща обратно в по-ниски цени, тъй като всяко поскъпване на цената се изсмуква от разходите за застраховка или транспорт“, каза Никълсън.

Паричният поток също е допринасящ фактор, каза той, отбелязвайки, че парите са „излезли от стоките“ и са се „върнали обратно“ в акции и облигации.

Никълсън предвижда относително статичен модел засега, но това ще зависи от няколко фактора, включително южноамериканското производство, особено бразилската реколта от царевица и соя.

„Пшеницата има най-голям плюс за мен, царевицата е на дъното, а соята може да върви и в двете посоки, в зависимост от това как това търсене ще се задържи занапред“, завърши Никълсън.