This site has limited support for your browser. We recommend switching to Edge, Chrome, Safari, or Firefox.

Какво ще бъде световното производство на зърно?

Какво ще бъде световното производство на зърно?

Общото производство на зърнени култури през 2023-24 г. ще достигне рекордни нива, според най-новия доклад за предлагането и търсенето на зърнени култури от Организацията по прехрана и земеделие (FAO) на ООН.

Докладът, публикуван на 2 февруари, определя световното производство на груби зърна на 1,532 милиарда тона, след корекция от 12 милиона тона нагоре спрямо предходния месец. По-голямата част от ревизията се дължи на новите, официални данни от Канада, Китай, Турция и Съединените щати, където комбинация от по-високи добиви и по-големи реколтирани площи от очакваното преди това, доведе до по-високи оценки за производството на царевица. Общото производство на зърнени култури за 2023-24 г. беше ревизирано нагоре с 13,2 милиона тона до 2,836 милиарда тона, което е увеличение от 1,2% спрямо 2022-23 г.

FAO повиши и прогнозата си за производство на пшеница за 2023-24 г. с 1,4 милиона тона до 788,5 милиона, което все още остава с 2,2% по-ниско от общото за 2022-23 г.

Световното потребление на зърнени култури през 2023-24 г. се прогнозира на 2,822 милиарда тона, което е с 8,9 милиона повече от декемврийската прогноза и надхвърля нивото от 2022-23 г. с 1,2%, водено от по-голямото очаквано потребление на фураж, особено в Европейския съюз, както и в Австралия и Съединените щати.

Така, съотношението между глобалните запаси и потреблението на зърнени култури през 2023-24 г. се прогнозира на ниво от 31,1%, надвишавайки нивото от 30,9% през сезон 2022-23 г., се казва в доклада.

Глобалната търговия със зърнени култури през 2023-24 г. сега се прогнозира да достигне 480 милиона тона, което е увеличение с 0,8% спрямо предходната година, водено най-вече от по-големите търгувани обеми, предвидени за груби зърна, докато световната търговия с пшеница и ориз може да намалее, казват от ФАО.

Индексът при цените на зърнените храни на ФАО се понижи с 2,2% спрямо предходния месец.

„Глобалните експортни цени на пшеницата намаляха през януари, водени от силната конкуренция между износителите и наскоро прибраните доставки в страните от Южното полукълбо, докато тези на царевицата паднаха рязко, отразявайки подобрените условия на реколтата и началото на жътвата в Аржентина и по-големи доставки в Съединените щати“, се пише в доклада.

„За разлика от това, ценовите котировки на ориза се повишиха с 1,2% през януари, отразявайки силното експортно търсене на тайландски и пакистански по-висококачествен ориз Indica и допълнителните покупки от Индонезия.“

В отделен доклад, индексът на цените на храните на FAO, който проследява месечните промени в международните цени на набор от глобално търгувани хранителни стоки, достигна средно 118 пункта през януари, което е спад от 1% спрямо декември и 10,4% спрямо съответната му стойност преди година.

Leave a comment

Please note, comments must be approved before they are published