Европейската комисия работи върху ново предложение, което може да позволи на източните страни членки, като Полша и Унгария, да налагат ограничения върху вноса на украинско зърно в случай на пазарни смущения, съобщиха от там.

„Трябва да вземем предвид чувствителността на селскостопанските сектори, особено в съседните страни, които са най-засегнати. Затова търсим най-добрите начини да го направим, включително възможността да имаме предпазни мерки не само в случай на смущения при пазарът в ЕС като цяло, но също и в случай на смущения в една държава-членка или няколко държави-членки“, каза във вторник сутринта Валдис Домбровскис, изпълнителен вицепрезидент на Комисията, отговарящ за търговията.

„Знаем, че регионалното въздействие на износа на украински селскостопански храни е много неравномерно в целия ЕС, засягайки предимно съседните страни. И ние също търсим как да защитим най-чувствителните продукти.“

Коментарът на вицепрезидента, които той направи в интервю за Financial Times, представлява обратен завой в политиката на Брюксел, който прекара по-голямата част от 2023 г., енергично осъждайки едностранните забрани, които Полша и Унгария наложиха върху украинското зърно.

Припомняме, че блокът реши да вдигне митата върху вноса на Украйна, включително селскостопански продукти, в опит да помогне на страната да поддържа нарушената си икономика.

Украйна, един от най-мощните износители в света на слънчогледово олио, ечемик, царевица и пшеница, спешно се нуждаеше от алтернативен маршрут за изпращане на стоките си, след като руските войски блокираха Черно море. Търговските изключения на ЕС имаха за цел да стимулират транспорта по сухопътни пътища и да освободят място за последващи реколти.

Но вместо това, украинските безмитни зърнени култури наводниха пазарите на съседни страни, като Полша, Унгария, Словакия, Румъния и България, предизвиквайки гнева на местните фермери, които се сблъскаха с нелоялната конкуренция.

Правителствата на засегнатите държави отвърнаха с налагането на едностранни, некоординирани забрани, които Комисията тогава счете за незаконни, несправедливи и противоречащи на принципа на солидарността.

Като временно решение, изпълнителната власт разреши на четири конкретни украински продукта – пшеница, царевица, рапица и слънчоглед – да преминат транзитно през петте източни страни, но без да остават на техните пазари за вътрешна консумация или съхранение.

Схемата приключи в средата на септември, но Полша, Унгария и Словакия пренебрегнаха решението и въведоха отново национални забрани. Киев беше вбесен и заведе дело пред Световната търговска организация (СТО) срещу трите държави.

Въпреки, че по-късно Словакия направи предложения за сключване на сделка с Украйна, Полша и Унгария останаха твърди и запазиха ограниченията си непокътнати. Дори след избирането на Доналд Туск и неговата проевропейска коалиция, Варшава заяви, че мерките ще останат в сила, за да предпазят полските фермери от пазарните сътресения.

Унгария също даде да се разбере, че забраните ще останат.

„Ще продължим да прилагаме забраната за внос на украинско зърно и други селскостопански продукти, за да защитим нашите фермери“, каза министърът на външните работи и търговията на Унгария. „Транзитът е наред. Внос – НЕ!“

До ден днешен, сагата със зърното остава неразрешена, но Комисията изглежда залага на нов подход към Украйна, за да успокои недоволството на Изток.

Домбровскис не даде конкретни подробности за предстоящото предложение, което се очаква да бъде представено в следващите дни. Все още не е ясно колко свобода на действие ще имат страните членки на практика и колко продукти ще могат да забранят.

Все пак, ако предложението бъде прието, украинското зърно ще подлежи на обмитяване най-рано до 2025 г., отбеляза Домбровскис.