След като USDA обяви своето намерение за инвазия към африканските пазари, Кремъл показа, че също има планове за „горещият континент“.

Русия изпрати 50 000 тона пшеница в Централноафриканската република, за да се предотврати потенциална хранителна криза след оттеглянето й от сделката за износ на зърно.

В изявление, публикувано в понеделник, руското външно министерство потвърди, че това действие е част от ангажимента на Русия за разширяване на хуманитарната помощ към африканските нации, както беше договорено по време на Втората среща на върха Русия-Африка в Санкт Петербург през юли 2023 г.

„Разтоварването на два кораба, превозващи руско зърно, приключи на пристанището в град Дуала (Камерун) на 25 януари“, се казва в съобщението. „Споразумението между Банги и Яунде включва преработката на зърното в брашно в Камерун и след това транспортирането му до Централноафриканската република.“

Министерството подчерта готовността си да допринесе за решаването на неотложни хуманитарни проблеми, като се позова на помощта си в миналото за Централноафриканската република, по време на пандемията от Covid-19.

Тогава, руското министерство на извънредните ситуации достави осем тона лекарства и медицински консумативи през септември 2020 г., последвано от партида от 540 тона селскостопански продукти през август 2022 г. като доброволен принос към Световната продоволствена програма на ООН (WFP).

През 2023 г. Русия отпусна нови 2,5 милиона долара чрез WFP за допълнителни хранителни доставки, които се очаква да достигнат до Централноафриканската република през следващите месеци.

Тази инициатива е в съответствие с ангажимента на руския президент Владимир Путин за предотвратяване на глобална хранителна криза. През 2023 г. президентът Путин обеща да предостави на шест африкански държави, включително Централноафриканската република, 25 000-50 000 тона зърно безплатно, заменяйки украинския износ на зърно, блокиран от решението на Москва да се оттегли от споразумението, постигнато с посредничеството между Украйна и Русия от Турция и Обединените нации (ООН).

Русия отдавна се оплаква от пречки при износа на зърно и торове. Въпреки че няма преки санкции срещу износа на руски селскостопански продукти, Москва твърди, че други санкции обезсърчават международните банки, корабните фирми и застрахователите да правят бизнес с руски производители.

Кремъл отправи няколко искания, включително възстановяване на Руската земеделска банка в глобалната платежна система SWIFT, възобновяване на износа на селскостопанско оборудване за Русия и премахване на ограниченията върху застраховането и достъпа до пристанища за руски кораби и товари.

Допълнителните искания от страна на Русия включваха рестартиране на тръбопровода за амоняк Толиати-Одеса, което щеше да позволи транспортирането на амоняк до главното черноморско пристанище на Украйна, и деблокиране на активи и сметки на руски компании, участващи в износа на храни и торове.

Много африкански страни силно зависят от Русия и Украйна за вноса на зърно. Между 90-100 процента от пшеницата за Сомалия и Еритрея идва от тези две страни.

Украйна и Русия са значителни доставчици на храни, като представляват 29 процента от износа на пшеница и 80 процента от износа на слънчоглед в световен мащаб, главно през Черно море.

Украйна, често наричана една от житниците в света, е водещ доставчик на зърно за много развиващи се нации. Само през 2021 г., износът на зърно от страната достигна 12,2 милиарда долара, което представлява почти една пета от общият износ.