Селското стопанство е важна индустрия за всички страни от ЕС и всички те получават средства от ЕС чрез Общата селскостопанска политика (ОСП). Тези фондове подкрепят директно земеделските производители чрез Европейския фонд за гарантиране на земеделието и селските райони, въздействието на климата и управлението на природните ресурси чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

Селското стопанство на ЕС произвежда богато разнообразие от хранителни продукти, от зърнени храни до мляко. ЕС е приел законодателство, за да гарантира, че храните, произведени и продавани в ЕС, са безопасни за консумация.

Стратегията на ЕС от фермата до вилицата, обявена през 2020 г., има за цел да промени фундаментално земеделието и да гарантира, че храната се произвежда по-устойчиво. Евродепутатите искат да намалят употребата на пестициди, за да защитят по-добре опрашителите и биоразнообразието, да сложат край на използването на клетки в животновъдството и да увеличат използването на земята за биологично земеделие до 2030 г.

Естествено, на фона на непрекъснато нарастващото население, ежедневните икономически и физически войни, лобизъм и нестихваща корупция е трудно да бъдем убедени в мотивацията, която движи тази стратегия, но към момента тя е факт, с който всички синхронизират своите действия.

Според европейската статистика, селскостопанската индустрия поддържа около 9 476 600 работни места и 3 769 850 работни места в производството на храни и представлява 1,3% от брутния вътрешен продукт на ЕС през 2020 г.

Румъния е имала най-много хора, заети в селското стопанство през 2019 г., докато Германия има най-много хора, заети в производството на храни през 2018 г.

За всяко похарчено евро, земеделският сектор е създавал допълнителни 0,76 евро за икономиката на ЕС. Брутната добавена стойност от селското стопанство – разликата между стойността на всичко, произведено от първичния селскостопански сектор на ЕС, и цената на услугите и стоките, използвани в производствения процес – е била 178,4 милиарда евро през 2020 г.