Европейската комисия започна "стратегически" разговори с фермерски организации, селскостопански фирми, неправителствени организации и експерти относно начините за „смекчаване на гнева на фермите“ във все повече европейски страни.

На дневен ред ще се поставят ключови въпроси, включително зелената сделка, доходи от земеделие, устойчиви земеделски практики, технологични иновации и конкурентоспособност и други, проблемни за сектора теми.

Хронологично проследихме част от проблемите, които предизвикаха недоволство в различни части на 27-членния блок преди тазгодишните избори за Европейски парламент.

Недоволството сред селскостопански сектор в Нидерландия започна през юни 2022 г., когато правителството разкри планове за намаляване на азотните емисии чрез намаляване на стадата от 4 милиона крави в страната с близо една трета и евентуално затваряне на някои ферми.

Последваха месеци на демонстрации и вълна от подкрепа за младата фермерска партия BBB, която направи значителен пробив на изборите за Сенат през март 2023 г. И днес, продължава да привлича подкрепа от фермерската общност, която смята, че градските елити в Хага, Амстердам и Брюксел не разбират нейните проблеми.

След началото на войната в Украйна, недоволството в източната част на ЕС (Полша, Румъния, Словакия, Унгария и България) също ескалира, като стопаните се оплакаха от нелоялна конкуренция при зърнените култури с намалените цени от Украйна, която не е част от блока.

В западна Европа ситуацията също изкара сектора по улиците. В Германия фермерите протестират заради плана на правителството да отмени данъчните облекчения за гориво за селскостопански машини и други субсидии.

На 8 януари те започнаха едноседмични национални митинги, блокирайки няколко градски центъра и главни пътни артерии с орди от шумни трактори, и обещаха да продължат с исканията си.

Коалиционното правителство на канцлера Олаф Шолц се съгласи да разсрочи съкращенията от сега до януари 2026 г. и да намали бюрокрацията.

Фермерите във Франция също са раздразнени относно увеличаването на производствените разходи и екологичните разпоредби. През есента те обърнаха указателните табели с главата надолу, за да покажат на света, че в сектора нищо не е наред.

От днес те блокират магистрали в югозападната част и се събират на кръговите кръстовища. Мощният земеделски синдикат FNSEA планира и други форми на протест, след като срещата с новоизбрания министър-председател Габриел Атал в понеделник не успя да доведе до пробив.

Преди два дни Гърция също стана арена на фермерското недоволство. В основата на исканията на стопаните са компенсиране на пропуснатите доходи поради намаляване на производството, причинено от големите щети, нанесени от метеорологичните явления и болестите, но също така и намаляване на производствените разходи, защита от природни бедствия с реализиране на всички необходими инфраструктурни проекти, както и промяна на регламента ELGA за застраховане и компенсиране на 100% на продукцията и капитала от всички природни рискове и болести на всички етапи на производството.

Великобритания може и да се отдели от ЕС, но с това проблемите пред страната не свършват. Миналата седмица производителите на плодове и зеленчуци сложиха 49 плашила пред парламента, за да представляват 49% от фермерите, които казват, че са на ръба да напуснат индустрията поради „несправедливо“ отношение от мощните вериги супермаркети в страната.

Супермаркетите „поставят британското земеделие на колене“, каза Гай Сингх-Уотсън, основател на фирмата за доставка на кутии за плодове и зеленчуци Riverford Organic, пред AFP, добавяйки, че правителствените политики не успяват да подкрепят адекватно сектора и рядко се прилагат.

Според мнозина, фермерските вълнения едва сега започват и могат да се разпространят в други части на ЕС. „Говори се за протести в Италия и Испания“, каза Кристиане Ламберт, ръководител на водещия съюз на фермерите в Европа, Комитета на професионалните селскостопански организации (COPA).